в университетското обучение: традиция, нови концепции

Преводът трайно присъства като елемент от ЧЕО в българските висши училища; често се появява още на входа на обучението (кандидатстудентски изпит), използва се като средство за усвояването на езика и като средство за проверка на нивото на знанията по учебна програма, за да се издигне на изхода в един от важните инструменти за удостоверяване на достигнатото академично ниво (в държавния изпит). Основанието за това е не инерцията на традицията, а ролята на преводаческата дейност за интеграцията на страната в глобализационните процеси. Това, наред с новите теоретични и дидактични концепции, е основателен повод за задълбочена дискусия в национален мащаб по принципните въпроси:

▪ Какво се превежда? Какъв дял има преводът на свързан текст спрямо превода на по-малки единици (най-често изречения)? На какви принципи става подборът на текстовете, използвани за превод – по езикови съображения, според потребностите на реалната практика, на усвояваната професия или други мотиви? На какво ниво на специализираност са текстовете? До каква степен това са и текстове, при които реално съществува потребност да бъдат превеждани?

▪ С каква цел се извършва преводът в учебни условия: за контрол на усвояването на чуждия език, за усвояване на езика; за  формиране на преводаческа компетентност; други цели? Как се експлицира тази цел пред студентите?

▪ Как се превежда в учебна ситуация? Използват ли се помощни средства и какви? Задава ли се конкретна преводна поръчка или се оперира само с командата Преведете на … език? В какви времеви параметри се осъществява преводът?

▪ Как се оценява качеството  на извършваните в учебна среда преводи: що е преводна грешка в учебния превод и съществува ли (единна) скала на преводните грешки?

Непреведимото в превода

Целта на всеки литературен превод е да се предаде известен текст с езиковите средства на друг език, а за да бъде преводът пълноценен или, както се казва, адекватен, необходимо е даденият текст да се претвори на другия език в неразривно единство на съдържание и форма. Тъкмо в това се състои високото изкуство на превода.
Всеки що-годе опитен преводач знае, че тази цел се постига не чрез "превеждане" на думи, а чрез предаване на онова, което те изразяват – смисловото им съдържание, и то не всяка дума поотделно, а в тяхната съвкупност; изхождаме следователно не от значението на отделната дума, не дори от смисъла на даден израз или изречение, а от съдържанието и формата на произведението в неговата цялост. И това се разбира от само себе си: преди всичко думата е
един отрязък, една мъничка частица от човешката реч; като самостоятелна лексическа единица тя е носител на едно или друго, а в повечето случаи – на няколко значения и само в редки случаи има точно определено смислово съдържание. Оттук следва, че по начало думата няма такъв еквивалент в друг език, който да важи за всеки контекст; нейното истинско, различно за отделния случай съдържание – онова, което е вложил в нея авторът – се възприема в пълна степен само когато се държи сметка и за значенията на другите думи от контекста, с които е свързана граматически и семантично, и то с оглед на духа и съдържанието на цялото произведение. Всеки език носи отпечатъка на развитието – културно, битово, историческо, правно и т. н. – на този народ, който го е създал. С това се обяснява в повечето случаи невъзможността на буквалния "превод" – липсата на формален еквивалент за отделната дума на други езици. От друга страна, общността на мисленето у всички народи, по силата на диалектическото единство на съдържание и форма, обуславя и общността на средствата за предаване на мисълта, откъдето се извежда положителното разрешение на въпроса за преводимостта в теорията на превода. Във всеки език обаче се срещат думи, които, без да се различават съществено от словесното си окръжение в езика на първообраза, все пак не могат да се предадат на друг език с обикновените средства и изискват от преводача по-специално отношение. Някои от тях ще трябва да влязат в текста на превода непроменени (да се транскрибират), други може само отчасти да запазят оригиналния си морфологичен и фонетичен строеж, трети карат преводача да ги подменя със съвсем различни, често на пръв поглед далечни по значение или дори съчинени от самия него думи или изрази. Сред тях се срещат думи, които назовават такива елементи на бита, историята, културата и т. н. на даден народ, страна, място, каквито не се срещат у други народи, в други страни, на други места. Тези именно думи, получили в теорията на превода името реалии, са предмет на настоящото изложение. Нямаме за цел да даваме всеобхватен научен анализ; ще се опитаме само да споделим някои наши наблюдения и мисли. Вярваме, че наред с интереса, който могат да представляват за теорията на превода, те ще са от полза и във връзка с борбата, която се води у нас, за жалост не твърде енергично, за чист и правилен български език. Най-напред ще се помъчим да определим понятието реалии.

Очаквайте продължение ...

Ролята на преводачите в съвременната българска култура

Съвременната българска култура се корени в основата си на хилядолетната история на нашата държава, създадена през 681 година от предводителя на прабългарските ни предци - хан Аспарух. Кръстопътното местоположение в центъра на Бълканския полуостров, където се пресичат пътища свързващи два континента - Европа и Азия, обуславя вековното преплитане на многообразни традиции на материалната и духовна култура на различни племена и народи, породени от смесването на цивилизации, религии и езици.
В зората на българската държавност едно епохално културно явление е изиграло изключително важна роля за съхранението на националната ни идентичност до наши дни. И това е уникалната писменост на родния ни език, създадена от Светите братя Кирил и Методий, приета за третата официална писменост на Европейския съюз, заедно с присъединяването на  страната ни към съюза. Затова всички езикови преводи от и на български език днес имат важно значение както за нашата национална култура, така и за обогатяване на европейското културно многообразие и духовния подем на стария континент.
Историческите премеждия, съпътствали страната ни до наши дни, с оказали твърде неблагоприятно въздействие върху нашата народопсихология и самочувствие, поради което почти нищо не сме сторили за популяризирането на нашата култура в света. Ту е мястото на изкустните преводачи да заемат своята роля на културни посредници - да спомогнат щото другите народи да ни опознаят по-добре и не уважават повече, да спомогнат за повдигане на националното ни самочувствие, както и да допринесат за повече отвореност на българите към света.
Но преводачите ни имат също така и една по-съществена роля в момента - чрез своето преводачесто изкуство да ни представят на-забележителните образци на съвременното изкуство и култура, както и на духовните постижения на другите народи. Така опознавайки все повече световната културна действителност, бихме могли да се изпълним с амбиция и желание да сме сред най-добрите представители на човечеството, да се поучим от най-добрите образци, да ги следваме и надминем дори, както и да се отървем от нашата самовглъбеност, битовизъм и инфантилност.
Поколения наред българските преводачи нямаха значителна обществена роля в развитието на българската култура, каквато днес могат да заемат най-добрите предстватители на преводачите измежду тях. До неотдавна, по редица политически и исторически причини ролята на преводаческото изкуство в България беше несъществена, а професията "преводач не беше" особено популярна.

Очаквайте продължение по темата ...

Човешкият превод

Преди да видим как компютърът би могъл автоматично да превежда, например от
български на английски език, нека първо помислим как го прави човек. Една възможна
последователност на действията би могла да бъде следната:
1. Четене и разбиране на българския текст.
2. Генериране на съответен английски превод.
Съгласно това предположение, човек изгражда някакво междинно мислено пред-
ставяне на смисъла (семантиката) на българския текст, от което след това генерира
съответен превод. Дали при превод на друг език, напр. френски, това вътрешно представя-
не ще се промени или ще се запази (във втория случай имаме интерлингва)? Когнитивните
специалисти и лингвистите не могат да дадат еднозначен отговор.
Всъщност, не е необходимо човек да е прочел и разбрал целия текст, за да започне
да превежда (например при симултанен превод). Вместо това, обикновено преводът се
извършва на части – изречения, малки фрагменти или дори отделни думи – като при
нужда се взема предвид информацията в останалата част на текста.

Защо машинният превод е труден

Постигането на качествен автоматичен машинен превод е една от най-важните, но
и най-трудни, задачи на изкуствения интелект (ИИ). Счита се, че е „ИИ-пълна” (по
аналогия с класа на NP-пълните задачи в теорията на алгоритмите), т.е. изисква решаване
на всички фундаментални задачи на изкуствения интелект. От гледна точка на
компютърната лингвистика качественият машинен превод предполага правилен автомати-
чен анализ и генериране на естествен език на морфологично, синтактично, семантично и
прагматично ниво с отчитане на контекста, използване на знание за света и познаване на
културата на носителите на езика. Изисква още генериране на текст, разрешаване на
различни видове многозначност, разпознаване на собствени имена, транслитерация,
анализ на местоимения, и изобщо дълбоко разбиране на смисъла на превеждания текст.
Наред с това, много от предизвикателствата са чисто лингвистични: машинният превод,
както и преводът изобщо, се усложняват заради обективните разлики между езиците.

Преводите

   В днешно време всички се нуждаят от езиковите преводи независимо от финансовото, икономическото или други състояния. Понякога превод от немски на български или обратното, преводите на технически текстове за дадени фирми или предприятия, преводите на всякаква документация са просто неотложни.
   Ние се занимаваме с преводи от всякакво естество, с различа терминология и прочие или т.е. къде що има за превод независимо дали е софтуер, уеб базирана система, дали са медицински текстове или текстове със техническо съдържание - ние сме това "Маринкови 2009"ООД